Do what you want and fuck the rest бе най-запомнящата се реплика във филма. Иначе не видях нищо велико, различно, оригинално, неочаквано…. Добре че заглавието звучи добре, защото във филма хубавите моменти са прекалено, дори осезаемо малко. В повече идват нещастието и каръщината на всички членове от семейството. Дозата е надхвърлена и много натежава, особено след смъртта на дядото. От филма научих нещо ново все пак. Винаги съм вярвала, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Оказва се, че мечтите трябва да са толкова големи, колкото възможностите на човек. А философският въпрос бе Ти от печелившите ли си или от губещите. Тоест мечтите правилни ли са, или не. Не знам, погледът върху проблема е малко едностранен. Нали човек се развива? Защо да не мечтае за невъзможни неща? Стига да не ги иска тук и сега. А какво по-хубаво да се събудиш някоя сутрин и да разбереш, че мечтата, която някога ти се е струвала далечен, непостижим блян, днес е реалност. Keep dreaming…..А Little miss sunshine отива в забвението като едностранен филм еднодневка. Диалогът беше добър де. 

Таткото – Ричард /Greg Kinnear/ - Горкият човек. Изпитвах съжаление към него през цялото време. Човекът, който си изкарваше хляба, преподавайки готови формули как винаги да печелим, беше обречен да има живота на looser.  

Майката – Шерил /Toni Collette/ - Що така я бяха загрозили тази жена, не разбрах. Не обичам да гледам грозни артисти с бледи роли

 Синът – Дуейн /Paul Dano/ - Имаше ролята на символа във филма. Преди да стане ясно, че е далтонист  и няма да стане пилот, си мислех: “Е, хем грозен, хем не говори. За дразнител ли е сложен?” След това ми стана симпатичен. Пък и каза най-смислената реплика в целия филм. 

Вуйчото – Франк /Steve Carell/ - Най-добрата игра във филма за мен бе на Стив Карел. Страхотно пресъздаде ролята на депресирания гей интелектуалец. Номинацията за Оскар определено трябваше да е негова. 

Дядото - Alan Arkin – Добре, че беше той да внесе малко свежест във филма. Иначе не се разбира точно каква е целта на образа му.  Може би сценаристите са се чудели как да пробутат реалистичните съвети към Дуейн: Чукай колкото се може повече жени. 

И Малката Miss Sunshine – ммм, добър опит, но ……..далеч от актьорската игра. 

Общо взето хубав диалог, разбираема тема, добре изградени образи. Но малко предозирани дойдоха нещастията и премеждията на семейството.